Любимо цвете?

Здравец, кокиче, зюмбюл, фрезия, лале...

Любим цвят?

Синьо, жълто, бяло

Любим сезон?

Лято

Любим спорт?

За практикуване – плуване. За гледане и забава – спортна и художествена гимнастика, футбол /изключвам българските отбори, защото са ми скучни/, фигурно пързаляне, биатлон.

Любим парфюм?

L’EAU   D’ISSEY  на  ISSEY MIYAKE

Любима марка кола?

MINI, VOLVO, SAAB, HYUNDAY

Любима музика?

Поп, рок, класика, народна...

Любим певец?

Тук мога да посоча не просто певец, а  изпълнители: Madonna,  Sting, Hari Mata Hari, Queen, Pink Floyd, Pink Martini, Abba

Къде сте родена, какво сте завършила?

Родена съм в малкото градче Сливница, на 25 км западно от София, добре познато от историята на Сръбско – българската война. Завърших гимназия с преподаване на руски език през 1977г., Руска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“ през 1981г., преквалификация по Английска филология в СУ “Свети Климент Охридски“ 1992г. Също смятам за важни специализацията ми по преподаване на руска литература в институт „Херцен“ в Санкт Петербург и двегодишната ми следдипломна квалификация в Института за руски език и литература „Пушкин“ в Москва. Освен това съм участвала в различни обучения и тренинги, конференции и семинари. В общи линии през целия си съзнателен живот уча нещо и това ми доставя огромно удоволствие.

Какво е най-ценното в живота за Вас?

Семейството – дъщеря ми винаги е на първо място, но не по-малко са ми ценни съпруга, майка ми, брат ми и неговото семейство, любимата котка Матилда. Ценни са ми шепа приятели, които времето е пресяло с годините, а животът пръсна из Европа. Ценни са ми хората, с които работя и прекарвам доста голяма част от живота си и в този смисъл загубата на госпожа Колева е нещо, което трудно преживявам... Високо ценя искреността и чесността, почтеността, взаимното уважение, сговорчивостта, прецизността в работата, сърдечността във взаимоотношенията, всеотдайността.

От кога сте Директор и  трудна ли е работата Ви?

Какво ви харесва в нея и какво не? Станах директор след дълъг и труден конкурс през юли 1998 година. Работата определено не е трудна или поне така ми изглежда –  защото я обичам.  Харесва ми, защото с нея не само мога да правя това, което  се очаква от мене – покриване на държавни образователни изисквания, но и  мога да давам път за реализиране на различни идеи в рамките на нашето училище. Харесвам контакта с децата и младите хора, динамиката, разнообразието. Не харесвам това, че учителите и училището са лишени от уважение, че има родители, които без да са компетентни се опитват да ни учат какво да правим, други пък изобщо не се интересуват как се развиват и какви проблеми имат децата им.

Много сте пътувала в чужбина. Разкажете нещо интересно. Къде е най-добро образованието? По-добре платена ли е там учителската професия?

Децата като нас ли са? Децата навсякъде са прекрасни!  За заплащането – то е несравнимо по-високо  от това у нас. Имам конкретен поглед върху образованието в Русия, Латвия, Испания и Португалия, но най-добра представа - за образованието в Япония – след конкурс бях на двуседмично посещение за запознаване с Японската образователна система. Там наистина ученето е най-важното нещо, има култ към него. Децата са невероятно мотивирани и амбицирани –  да учат, да знаят, да могат... ако през седмицата са отсъствали – в събота и неделя са в училище при преподавателите си, за да наваксат пропуснатото.

Как си представяте училището на бъдещето?

Компютъризирано, роботизирано, но учителят пак ще е движещата сила.

Какво искате да пожелаете на децата от нашето училище?